ВЕЧЕ СМЕ СЕДЕМ МИЛИАРДНО СЕМЕЙСТВО

Днес световното население стана 7 милиарда.  Докато едни живеят все по-здравословно, други ще живеят все по-бедно. Как изкуството реагира на тази тема? Интуитивно и индиректно. Защото всички сме свързани, по един или друг начин, но сме го забравили.

Някой беше казал, че думите са създадени, за да скриват, а образите - да разкриват. Дали това е така? Отговорът със сигурност зависи и от публиката, но фотографиите на италианеца Анджело Муско разкриват скритото, без да се губи усещането за тайнство. Анджело композира образите си с голи тела, хиляди голи тела...Често фотографиите му сякаш приканват зрителя да се вгледа по-обстойно в детайлите и вниманието му да потъне в дебрите на своеобразна бездна, но с човешко присъствие. Впрочем така се нарича и една от най-известните му композиции – Tehom (на иврит „дълбина”). 

За момент всичко това заприличва на пъкъл, но не огнен, а воден...

Композицията Ovum е мистично гнездо също така оформено от милиони човешки тела

"Седем милиарда човека! Това не са просто цифри. Това е човешка история. Седем милиарда души имат нужда от храна. Енергия. Интересни предложения в областта на работата и образованието. Права и свободи. Свобода на изразяване. Свободата да могат да отгледат децата си в мир и сигурност. Всичко, което всеки иска за себе си, умножено по 7 милиарда." (Бан Ки-мун, генерален секретар на ООН) 

Посетител стои и се чуди, какво е това? Метафора за социална мрежа, холокост, а може би мрежа от души?

Как е заснето? 

Нека надникнем в работния процес на Анджело Муско.

Подготовката на снимките

"Нека бъде светлина!" Във фотографията сякаш има нещо като ехо от божествения творчески акт на създаването на света

"Винаги започвам с емоцията, която искам да предам, с емоционалните състояния на телата на моделите", споделя Муско.

"...след това добавям, добавям и добавям още тела..."

Всяко тяло е като дума от едно дълго изречение

"Човекът е изречение написано от Господ с много ллюбов, но с много правописни грешки"

Най-младият от 5 деца, през 1973 г. Анджело Муско се ражда преносен и тежащ рекордните за бебе 6500 грама. Раждането му е истинска травма както за него, така и за майката. Той прекарва първите си години с парализирана дясна страна на тялото, но с израстването си се оправя. Поради обективните физически ограничения, малкият Анджело прекарва дълго време в наблюдаване на природата и фантазиране, отколкото във физическа игра, което заедно с родовата травма оказва силно въздействие върху творчеството му.